Натаниъл Пауъл: Борбата срещу терора в Сахел е по-важна за Франция от демокрацията в Чад
„ Френският Афганистан “. Това, съгласно набиращо от няколко години известност факсимиле, е Сахел - районът, граничещ с южните лимити на пустинята Сахара. Франция е в борба в някогашните си колонии там с няколко джихадистки групировки. Главната ѝ база с близо 5000 военни е в Чад, който обезпечава и най-ефективния локален боен контингент в борбата против ислямистите.
Чад обаче изпадна в рецесия в края на предишния месец, когато малко откакто завоюва шести президентски мандат, дългогодишният деспот Идрис Деби беше погубен в борба с бунтовници, нахлули в Чад от Либия на север, с цел да го смъкват от власт. На погребението участва персонално френският президент Еманюел Макрон, който се зарече да помогне за опазване на стабилността в бедната 16-милионна някогашна колония. А това съгласно Натаниъл Пауъл, откривател и учител в университета на британския град Ланкастър, може да значи единствено едно - Париж няма да жертва ползите си в Сахел с поддръжка за бунтовници или цивилна съпротива против поелата противоконституционно властта в Нджамена военна хунта, отпред със сина на Деби .
Натаниъл Пауъл е създател на книгата „ Войните на Франция в Чад “, издадена от Cambridge University Press в края на предходната година. В изявление за предаването „ Събота 150 “ той сподели за клюки, че Идрис Деби е бил прострелян, до момента в който е преговарял . За Чад това не е извънредно, тъй като той неведнъж е предвождал персонално бойците си на фронта. Начело на армията е от 40 години - още от преди да стане деспот. Хисен Хабре, който Деби смъкна от власт, също беше доста добър пълководец. И Гукуни Уедей, против който пък Хабре направи прелом, водеше персонално борбите си, описа Пауъл.
Той цитира формалната версия, съгласно която французите не са се намесили, тъй като Деби не е изискал такова нещо от тях , само че се счита, че те въпреки всичко са се намесили непряко - с разследващи данни за напредването на бунтовниците към столицата Нджамена в действително време.
„ Това очевидно е помогнало на армията на Чад да ги спре. Освен това Франция е оказала и логистична помощ - евентуално с превозване на чадски военни или на муниции. Възможно е Франция да се е въздържала от директна интервенция, тъй като това щеше да стане директно след следващите противоречиви избори в Чад, на които Деби завоюва шести мандат, явно посредством манипулиране на вота. И щеше да излезе, че Франция поддържа такива дейности “.
Натаниъл Пауъл очерта и военната мощ, която съставляват бунтовниците от Либия :
„ Бунтовническата формация ФАКТ, която работи от либийска територия, е формирана от представители на етническата група тубу, която обитава Северен Чад, само че и Южна Либия. Лидерът Махамат Махди Али е отдавнашен зложелател на Деби. ФАКТ няколко години взе участие във войната в Либия на страната на разнообразни групировки - последно на тази на Халифа Хафтар, който беше подкрепян от французите. Затова може би беше изненадващо, че тази формация от политическата коалиция към Хафтар предприе боен поход към Нджамена . Деби най-вероятно си е мислил, че положителните му връзки с Хафтар са били задоволителни да предотвратят атака против него. Подценил е обстановката. А дали могат да вземат властта в Чад или какъв брой сериозна опасност са за сегашната власт - не е ясно. И от държавните официални съобщения, и от известията на самите бунтовници наподобява, че главните сили на бунтовниците са били отблъснати тази седмица при контраофанзивата на армията на Чад и са към този момент назад в Либия. Освен това французите недвусмислено оповестиха, че ще бранят стабилността на Чад . Под това се схваща, че биха се намесили директно при положение на опит за въоръжен протест против преходната власт на военните. Франция дава ясно да се разбере, че изрично поддържа новия режим “.
Според Пауъл французите са може би най-интервенционистката мощ в света - в Африка са се намесвали с военна мощ повече от 50 пъти след 50-те години на предишния век - в Чад най-вече, най-малко 6 пъти след оповестяването на независимостта му.
„ Всеки път това е ставало по искане на режима, който е бил на власт, Франция да го отбрани или от вътрешен протест, или от задгранично навлизане. И французите по предписание постоянно са успявали. Проблемът е, че резултатът от тази неотклонна френска поддръжка е липса на нужда или тласък за властта в Чад да търси контакт с съперниците си . А това води още веднъж до неустойчивост, тъй като властта разчита на поддръжката единствено на избрана етническа група или от избран географски регион и настройва останалите да се бунтуват против нея. Затова френската интервенция единствено задълбочава казуса . Франция постоянно е отказвала да поддържа друг тип политика в Чад. Дали е извлякла верни поучения от това? Не мисля. Защото и в този момент поддържа противоконституционната хунта, която пое ръководството след гибелта на Деби. За Франция е значимо Чад да е политически постоянен, с цел да продължи приносът му към борбата против джихадистите в Сахел. А един преход към същинска народна власт все още би попречил за реализирането на задачите на Франция в района “.
По думите на изследователя армията на Чад е може би най-ефективната освен в Сахел, а в цяла Африка .
„ Опасенията са, че при безредици след гибелта на Деби Чад ще изтегли частите си, което освен ще накърни ползите на Франция, само че и ще дестабилизира много прилежащи страни “.
В положение ли е някоя друга външна мощ да промени съотношението на силите и хода на събитията в Сахел?
„ За Съединените щати Сахел е полесражение против джихадистки групировки, които американците считат за евентуална опасност . Но Сахел не е главен стратегически приоритет за Вашингтон. Така че американците гледат да оставят водещата роля на французите. Но в това време дават забележителна поддръжка с логистика и разследваща информация. В Чад американската поддръжка е във тип на пари, съоръжение и образование за армията. От изказванията им през последната седмица наподобява, че американците поддържат изцяло френската линия: каквито и проблеми да срещне военният режим, американците ще поддържат прехода подобен, какъвто е. Трудно е да се формулира какви са задачите на Русия . Но наемниците от организацията „ Вагнер “, които може би са оръдие на съветската външна политика и си сътрудничат с маршал Хафтар в Либия, по принцип поддържат групировката ФАКТ. Но е мъчно да се каже дали в това число за атака против Нджамена. Но като се има поради разширението на съветската роля в Централната африканска република - и по-точно отбраната на тамошното държавно управление от бунтовниците - руснаците е допустимо да имат някакви проекти и за Чад. Каквито и да са ползите на руснаците, те са едва забележими. И поради преобладаващото наличие на французите е прекомерно малко евентуално някоя друга мощ да ги измести от района или да подкопае позициите им, най-малко в близко бъдеще “.
Чад обаче изпадна в рецесия в края на предишния месец, когато малко откакто завоюва шести президентски мандат, дългогодишният деспот Идрис Деби беше погубен в борба с бунтовници, нахлули в Чад от Либия на север, с цел да го смъкват от власт. На погребението участва персонално френският президент Еманюел Макрон, който се зарече да помогне за опазване на стабилността в бедната 16-милионна някогашна колония. А това съгласно Натаниъл Пауъл, откривател и учител в университета на британския град Ланкастър, може да значи единствено едно - Париж няма да жертва ползите си в Сахел с поддръжка за бунтовници или цивилна съпротива против поелата противоконституционно властта в Нджамена военна хунта, отпред със сина на Деби .
Натаниъл Пауъл е създател на книгата „ Войните на Франция в Чад “, издадена от Cambridge University Press в края на предходната година. В изявление за предаването „ Събота 150 “ той сподели за клюки, че Идрис Деби е бил прострелян, до момента в който е преговарял . За Чад това не е извънредно, тъй като той неведнъж е предвождал персонално бойците си на фронта. Начело на армията е от 40 години - още от преди да стане деспот. Хисен Хабре, който Деби смъкна от власт, също беше доста добър пълководец. И Гукуни Уедей, против който пък Хабре направи прелом, водеше персонално борбите си, описа Пауъл.
Той цитира формалната версия, съгласно която французите не са се намесили, тъй като Деби не е изискал такова нещо от тях , само че се счита, че те въпреки всичко са се намесили непряко - с разследващи данни за напредването на бунтовниците към столицата Нджамена в действително време.
„ Това очевидно е помогнало на армията на Чад да ги спре. Освен това Франция е оказала и логистична помощ - евентуално с превозване на чадски военни или на муниции. Възможно е Франция да се е въздържала от директна интервенция, тъй като това щеше да стане директно след следващите противоречиви избори в Чад, на които Деби завоюва шести мандат, явно посредством манипулиране на вота. И щеше да излезе, че Франция поддържа такива дейности “.
Натаниъл Пауъл очерта и военната мощ, която съставляват бунтовниците от Либия :
„ Бунтовническата формация ФАКТ, която работи от либийска територия, е формирана от представители на етническата група тубу, която обитава Северен Чад, само че и Южна Либия. Лидерът Махамат Махди Али е отдавнашен зложелател на Деби. ФАКТ няколко години взе участие във войната в Либия на страната на разнообразни групировки - последно на тази на Халифа Хафтар, който беше подкрепян от французите. Затова може би беше изненадващо, че тази формация от политическата коалиция към Хафтар предприе боен поход към Нджамена . Деби най-вероятно си е мислил, че положителните му връзки с Хафтар са били задоволителни да предотвратят атака против него. Подценил е обстановката. А дали могат да вземат властта в Чад или какъв брой сериозна опасност са за сегашната власт - не е ясно. И от държавните официални съобщения, и от известията на самите бунтовници наподобява, че главните сили на бунтовниците са били отблъснати тази седмица при контраофанзивата на армията на Чад и са към този момент назад в Либия. Освен това французите недвусмислено оповестиха, че ще бранят стабилността на Чад . Под това се схваща, че биха се намесили директно при положение на опит за въоръжен протест против преходната власт на военните. Франция дава ясно да се разбере, че изрично поддържа новия режим “.
Според Пауъл французите са може би най-интервенционистката мощ в света - в Африка са се намесвали с военна мощ повече от 50 пъти след 50-те години на предишния век - в Чад най-вече, най-малко 6 пъти след оповестяването на независимостта му.
„ Всеки път това е ставало по искане на режима, който е бил на власт, Франция да го отбрани или от вътрешен протест, или от задгранично навлизане. И французите по предписание постоянно са успявали. Проблемът е, че резултатът от тази неотклонна френска поддръжка е липса на нужда или тласък за властта в Чад да търси контакт с съперниците си . А това води още веднъж до неустойчивост, тъй като властта разчита на поддръжката единствено на избрана етническа група или от избран географски регион и настройва останалите да се бунтуват против нея. Затова френската интервенция единствено задълбочава казуса . Франция постоянно е отказвала да поддържа друг тип политика в Чад. Дали е извлякла верни поучения от това? Не мисля. Защото и в този момент поддържа противоконституционната хунта, която пое ръководството след гибелта на Деби. За Франция е значимо Чад да е политически постоянен, с цел да продължи приносът му към борбата против джихадистите в Сахел. А един преход към същинска народна власт все още би попречил за реализирането на задачите на Франция в района “.
По думите на изследователя армията на Чад е може би най-ефективната освен в Сахел, а в цяла Африка .
„ Опасенията са, че при безредици след гибелта на Деби Чад ще изтегли частите си, което освен ще накърни ползите на Франция, само че и ще дестабилизира много прилежащи страни “.
В положение ли е някоя друга външна мощ да промени съотношението на силите и хода на събитията в Сахел?
„ За Съединените щати Сахел е полесражение против джихадистки групировки, които американците считат за евентуална опасност . Но Сахел не е главен стратегически приоритет за Вашингтон. Така че американците гледат да оставят водещата роля на французите. Но в това време дават забележителна поддръжка с логистика и разследваща информация. В Чад американската поддръжка е във тип на пари, съоръжение и образование за армията. От изказванията им през последната седмица наподобява, че американците поддържат изцяло френската линия: каквито и проблеми да срещне военният режим, американците ще поддържат прехода подобен, какъвто е. Трудно е да се формулира какви са задачите на Русия . Но наемниците от организацията „ Вагнер “, които може би са оръдие на съветската външна политика и си сътрудничат с маршал Хафтар в Либия, по принцип поддържат групировката ФАКТ. Но е мъчно да се каже дали в това число за атака против Нджамена. Но като се има поради разширението на съветската роля в Централната африканска република - и по-точно отбраната на тамошното държавно управление от бунтовниците - руснаците е допустимо да имат някакви проекти и за Чад. Каквито и да са ползите на руснаците, те са едва забележими. И поради преобладаващото наличие на французите е прекомерно малко евентуално някоя друга мощ да ги измести от района или да подкопае позициите им, най-малко в близко бъдеще “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ